I LAUGH UNTIL I SLEEP AND I SLEEP UNTIL I WAKE....IMPOSSIBLE TASK'S

If you hide your ignorance, no one will hit you, and you'll never learn.

RAY BRADBURY, Fahrenheit 451

Half the fun of the travel is the esthetic of lostness.

RAY BRADBURY, attributed, Emily the Strange: Piece of Mind

The television, that insidious beast, that Medusa which freezes a billion people to stone every night, staring fixedly, that Siren which called and sang and promised so much and gave, after all, so little.

RAY BRADBURY, attributed, Ray Bradbury: Uncensored!

I am the dreamer and the doer

I the hearer and the knower

I the giver and the taker

I the sword and the wound of sword.

If this be true, then let sword fall free from hand.

I embrace myself.

I laugh until I weep

And weep until I smile ...

RAY BRADBURY, Christ, Old Student in a New School

Some people turn sad awfully young. No special reason, it seems, but they seem almost to be born that way. They bruise easier, tire faster, cry quicker, remember longer and, as I say, get sadder younger than anyone else in the world. I know, for I'm one of them.

RAY BRADBURY, Fahrenheit 451

I often use the metaphor of Perseus and the head of Medusa when I speak of science fiction. Instead of looking into the face of truth, you look over your shoulder into the bronze surface of a reflecting shield. Then you reach back with your sword and cut off the head of Medusa. Science fiction pretends to look into the future but it’s really looking at a reflection of what is already in front of us. So you have a ricochet vision, a ricochet that enables you to have fun with it, instead of being self-conscious and superintellectual.

RAY BRADBURY, The Paris Review, spring 2010

Science-fiction balances you on the cliff. Fantasy shoves you off.

RAY BRADBURY, introduction, The Circus of Dr. Lao

If you can't read and write you can't think. Your thoughts are dispersed if you don't know how to read and write. You've got to be able to look at your thoughts on paper and discover what a fool you were.

RAY BRADBURY, Salon.com, Aug. 29, 2001

Digression is the soul of wit. Take the philosophic asides away from Dante, Milton or Hamlet's father's ghost and what stays is dry bones.

RAY BRADBURY, Coda

People ask me to predict the future, when all I want to do is prevent it.

RAY BRADBURY, Beyond 1984: The People Machines

Everyone must leave something behind when he dies, my grandfather said. A child or a book or a painting or a house or a wall built or a pair of shoes made. Or a garden planted. Something your hand touched some way so your soul has somewhere to go when you die, and when people look at that tree or that flower you planted, you're there.

RAY BRADBURY, Fahrenheit 451

Read more at http://www.notable-quotes.com/b/bradbury_ray_ii.html#okwGW34xrpUDX5LB.99

EXTINCTION IS THE NORMAL WAY THE THINGS GOING THE TSÉ-TSÉ IN COLORADO ARE THE HAMMER OF GOD FOR HORSES IN OLIGOCENIC NORTH AMERICA ? 2003 PAPER

to prove that the fossil Glossina of the Colorado. THE HORSE NEMESIS OF Oligocene were especially closely related to the modern fusca group 

NEW DISEASES ARE AFTER US ?

Nº DE DENTES CARIADOS NA ANTIGUIDADE DE 2 A 8 DENTES 

ACTUAL 24 DENTES....

BODY COUNT NEANDERTHAL 80% OF THE NON LIVING AT AGES BEFORE 32.....

100% ARE DEAD BEFORE THE 51TH BIRTHDAY.....

CROMAGNON 90% AT 50 YEARS ...ANGLO-SAXONS 81% DEAD BEFORE 41 YEARS

97.5% DEAD BEFORE 51.....



EXTINCTION  - THE HAMMER OF GOD IS UPON US ....

THE DISEASES TRANSMISSION BY TABANIDS: WHEN

THEY BEGAN? ARE THE TABANIDS REALLY GUILTY?

Several tabanid species in the extant fauna are vectors 

for disease-producing organisms that affect man and

animals. 

Bacteria, viruses, rickettsiae, Protozoa, and filarial worms can be transmitted by them, causing such

diseases as anthrax, tularemia, anaplasmosis, various

forms of trypanosomiasis, Q fever, and filariasis 

(Pechuman & Teskey 1981). 

However, if tabanids are directly guilty

for all these diseases, it is not consensual.

Tularemia was discovered in the United States, transmitted, as initially thought, by the tabanid Chysops discalis

Williston. Today we know that the true culprit is

an acarine, and this disease is not reported or is unknown

for Brazil (Martins 1940), although several Neotropical

tabanids have been found infected by similar acarines.

Rickettisiae, for example, was recently addressed (Gray

1998) but again, no proof of responsibility for tabanid-

associated diseases was directly demonstrated.

The Fossil Tabanids (Diptera Tabanidae): When They Began to

Appreciate Warm Blood and When They Began Transmit

Diseases?

Rafael Gioia Martins-Neto

Sociedade Brasileira de Paleoartropodologia, Universidade Guarulhos, Rua Arnaldo Vitaliano 150, apto 81, 14091-220

Ribeirão Preto, SP, Brasil

A discussion of the known fossil tabanids (Diptera Tabanidae) is presented based on fossil evidence. This

includes the origin of the hemathophagy in the Brachycera, more specifically for tabanids. Several tabanid species

in the extant fauna are vectors for disease-producing organisms that affect humans and animals. Bacteria, viruses,

rickettsiae, protozoa, and filarial worms can be transmitted by them, causing such diseases as anthrax, tularemia,

anaplasmosis, various forms of trypanosomiasis, Q fever, and filariasis. However, if tabanids are directly responsible

for all of these diseases is not consensual and the known fossil evidence is presented here.

Key words: Diptera - fossil Tabanidae - paleoparasitology - blood-suckers evolution - diseases in the past

The bloodsucking insects of the orthorraphous fami-

lies of Diptera are known from the Early Cretaceous and

include Psychodida, Corethrellidae, Culicidae (with some

doubts), Ceratopogonidae, Simuliidae, Rhagionidae, Ta-

banidae, and Athericidae (Ansorge 1994, Lukashevich &

Mostovski et al. 2001).

Although brachycerous flies are abundant in the fos-

sil record, with several families recorded (Apystomyiidae,

Archocyrtidae, Asilidae, Eremochaetidae, Hilarimorphidae,

Kovalevisargidae, Mythicomyiidae, Nemestridae,

Protapioceridae, Raghionempididae, Empididae,

Scenopinidae, Stratyomyidae, Therevidae, Vermileonidae,

Xylomyidae, and Xylophagidae), since the Middle Juras-

sic (Mostovski 1998), tabanids are relatively scarce in the

fossil record (mainly in Mesozoic).

The older record of a true tabanid came from the Up-

per Jurassic deposits of China (Ren 1998), with three gen-

era and three species, all related to the flower feeders,

Pangoniinae. The Cretaceous record comprises specimens

from the Lower Cretaceous of England (Coram et al. 1995)

and Spain (Lukashevich & Mostovski 2001), and a pos-

sible specimen in the Cretaceous of South Africa

(Mostovski 1998). For the Cenozoic, the following named

species are known: from the Miocene of Florissant, Colo-

rado, respectively named

Tabanus parahippi

Cockerell

1909,

Tabanus hipparionis

Cockerell 1909, and

Tabanus

merychippi

Cockerell 1917; from the North American Oli-

gocene,

Silvius merychippi

Melander 1947; from the Ger-

many Oligocene,

Tabanus statzi

Moucha 1972; from the

French Olicocene,

Aemodipsus bornensis

Maneval 1936

and

Chrysops seguyi

Piton 1940; from the Swittzerland

Oligocene,

Hexatoma oeningensis

(Herr 1864) Evenhuis

1994, and

Tabanus vectensis

Cockerell 1921, for the En-

gland Eocene/Oligocene. From the Baltic amber (Eocene/

Oligocene),

Stenotabanus brodzinskyi

Lane, Poinar &

Fairchild 1988 and

Stenotabanus woodruffi

Fairchild &

Lane 1989. Tabanidae were also found in Oligocene inclu-

sions from Chiapas, Mexico (Morales & Pimentel 2001).

For the Pliocene from Poland, Europe, North Africa and

Morocco the species

Tabanus sudeticus

Zeller 1842 was

recorded.

An unnamed species was assigned to the genus by

Grabenhorst 1985, for the German Pliocene. Scudder (1895)

recorded a possible new genus and species of tabanid

from the Miocene Oeningen deposits of Switzerland.

Undescribed Tabanidae have been noted from the Eocene

of the Green River Formation (Bradley 1931, Swanson &

Lewis 1993). The Cretaceous genus

Protabanus

, described by Hong (1982) has been shown by Grimaldi (1990)

and Zhang (1993) to belong to the order Homoptera, where

it has been placed in the cicadoid family Tettigarctidae by

Hamilton (1992) in his catalog of Mesozoic Homoptera

genera (see also Evenhuis 1994). The species of

Haematopota pinicola

Stuckenberg 1975) as from Baltic amber has been

shown by Lewis et al. (1977) to actually be a copal inclu-

sion from an unknown locality in Africa. An older unde-

termined compression fossil of Tabanidae from the Middle

Jurassic Mont-Saint-Marin deposit in Luxemburg was

noted by Maurice (1882). There are Cretaceous genera

described by Kovalev (1986) from Mongolia, but are

treated by Evenhuis (1994) as unplaced in Tabanoidea.

THE BRAZILIAN FOSSIL DIPTEROFAUNA

The presently known Brazilian dipterofauna came just

from three localities: Santana Formation (Lower Cretaceous,

Northeast Brazil), Tremembé Formation and Entre-Córregos Formation 

(both Oligocene, Southeast BraziL

 

 They include considerations of trophical

ecology such as: bacteriovore, algivore-omnivore-preda-

tor, fungivore, plant parasite, entomopathogen, inverte-

brate parasite, and vertebrate parasite. They concluded

that animal parasitism arose independently at least four

times, and plant parasitism three times. Strongylida is an

exclusively vertebrate parasite group, as well as

Ascaridina, Spirurida, Oxyurida, Rhabditidoidea,

Strongyloididade and Trichocephalida. Exclusively

entomopathogen are the groups heterorhabditids and

Steinemematidae. Exclusively invertebrate parasites are

the Rhigonematida and Mermithida. There is controversy

about the phylogenetic tree and the position of the clades,

and the relationships of the main clades and characters

used (Voronov et al. 1998). But, for the scope of this

paper, of all 55 branches of Blaxter et al. (1998), just two –

Rhigonematida and Mermithida – are exclusively inverte-

brate parasites. The former was represented in the fossil

record, parasiting insects, including tabanids, as briefly

documented below.

Voigt (1957) described an Eocene larval nematode en-

cysted in a muscle tissue of a beetle. Larsson (1978) dis-

cussed parasitic nematodes within chironomids from the

Baltic amber mermithids associated with dipterans, includ-

ing an adult limoniid fly and a female mosquito. Taylor

(1935) earlier summarized our knowledge of fossil nema-

todes, including a mermithid parasite within a German Baltic

amber Oligocene chironomid (see also Boucot 1990). Statz

(1944) presented mosquitoes and potential disease vec-

tors (Culicidae in mammals) from de Germany Oligocene.

Cockerell (1908) and Brues (1923) report

Glossina

(Muscidae) in beds of Oligocene age (fossils nematode trail..

“Звездните рейнджъри” на Робърт Хайнлайн е носителка на куп награди за научна фантастика и се счита за истинска класика в жанра. Предполагам, че за много хора е така. За мен обаче това беше една адски скучна и мудна книга. Но всичко по реда си. Спомням си как навремето четох едно интервю с Пол Верховен, в което той каза, че така и не е дочел книгата. Имаше нещо от сорта, че след първите 2-3 глави той се чувствал едновременно отегчен и депресиран. Много се чудих защо така. Сега вече знам! Историята, доколкото такава може да се намери, е проста – War is not violence and killing, pure and simple; war is controlled violence, for a purpose. The purpose of war is to support your government’s decisions by force. The purpose is never to kill the enemy just to be killing him . . . but to make him do what you want him to do. Not killing . . . but controlled and purposeful violence. But it’s not your business or mine to decide the purpose of the control. It’s never a soldier’s business to decide when or where or how—or why—he fights; that belongs to the statesmen and the generals. The statesmen decide why and how much; the generals take it from there and tell us where and when and how. We supply the violence; other people—‘older and wiser heads,’ as they say—supply the control.” Хуан “Джони” Рико е богато хлапе, което завършва гимназия и се записва за военна служба, напълно против волята на своите родители, които искат той да постъпи в хубав и скъп колеж. Започва неговата тежка и адски опасна тренировка като част от наземната пехота. По време на двете години, които тя трае, избухва война срещу така наречените Дървеници – насекомоподобни създания от друга планета, които искат да изтрепят човечеството. И точно когато смятате, че ще започне екшънът и Джони ще се изправи срещу буболечките, той постъпва отново в училище – този път за висши офицери, защото иска да гради военна кариера, а не само да отбие номера и да спечели правото да е гражданин. Всъщност в това се изразява и цялата книга. От началото до края тя е една открита пропаганда на Хайнлайн и неговите идеи. Тук говорим за възгледите на автора за милитаристично управление, за сексистко отношение, за разделението на хората и техните права.

Starship Troopers by Robert A. Heinlein (RC2012 Пуснато от: Silentium   в

War is not violence and killing, pure and simple; war is controlled violence, for a purpose. The purpose of war is to support your government’s decisions by force. The purpose is never to kill the enemy just to be killing him . . . but to make him do what you want him to do. Not killing . . . but controlled and purposeful violence. But it’s not your business or mine to decide the purpose of the control. It’s never a soldier’s business to decide when or where or how—or why—he fights; that belongs to the statesmen and the generals. The statesmen decide why and how much; the generals take it from there and tell us where and when and how. We supply the violence; other people—‘older and wiser heads,’ as they say—supply the control.”

 

Somewhere on the street of dreams

Животът може да е шарен, розов, сив или черен - зависи кои очила ще си сложиш. :-)

• now
• before
• books
• others

събота, 24 май 2014 г.

кОлтурно ми е

Ставам необичайно рано за неработна събота. Слънчево ми е едно такова и някак празнично. Докато пия кафе, не регистрирам никакви знамена по околните тераси. Все пак днес не е Трети март, че да се пъчим какви патриоти сме (най-вече на маса, но това са незначителни подробности). От околните няколко училища странно не се дочува нито врява, нито фанфарна музика. Решавам, че съм закъсняла и всички са се изнесли към центъра. Който всъщност е на десетина минути пеша и всякакви прояви достигат звуково у нас. 

Покрай идеята да се смеся с празничната тълпа решавам да свърша и нещо полезно. Симпатичните малки улични библиотеки са ми стара мечта. В някои от по-белите (и вероятно по-културни) държави дори си имат указател. Ясно е, че у нас ще виреят трудно, дори никак. Книгите ще отидат или за подпалки, или при хора, които няма да им се радват и да ги четат, а ще си ги приберат просто така, защото са аванта. 

 

улични библиотеки със свободен достъп

Когато BookCrossing направи плахите си стъпки и в нашия замиращ и закостенял град, бях много щастлива, че все пак има будни хора и това също е начин да прочетеш търсена книга или да оставиш твоите да намерят читателите си. Събрах днес приготвените за целта и тръгнах през пустите, неукрасени и тихи училища към BookCrossing зоните, разположени в центъра, на стотина метра една от друга. Книгата, която отдавна дебна, е обявена все още като налична и в трите.

Спирка първа - библиотеката. При предното ми ходене на стелажчето отпред скучаеха две самотни книжки и извадиха още, след като се оказа, че моята я няма, но пък имало други, които никой не търсел. Днес стелажчето го нямаше, зад стъклото на заключената врата самотен си стоеше само плакатът. Принципно събота е работен ден за библиотеката, но защо трябва и днес, в деня на българската просвета, култура и писменост точно те да отварят?! Хайде сега...

Спирка втора - пред театъра. Там никога не съм засичала и следи от инициативата, дори плакат няма. И на днешния празник - също. Заключени врати, малкото свободно от масите на денонощния клуб място отпред е заето от сергии за сребърна бижутерия и баби, продаващи хартиени знаменца. Продължавам.

Спирка трета - много вървежно кафе на централна пешеходна улица. Както винаги, е претъпкано с майки, малки деца, които се чудят какво да правят в блъсканицата и как да се разпищят, за да ги изведат от там, хора, седнали да видят свят и светът тях да види. Абсолютно нетактично спирам устрема на една сервитьорка, сладка блондинка с празна табла. 

Къде ви е буккросинг зоната, питам. 

Куе?!? 

Повтарям по-високо и по-ясно, може пък да имам трудности с изказа. 

Ни въ ръзбиръм, ни знам дажи квой туй, ни съм чувълъ...

И ме гледа с едни невинни, големи, учудени очи, сякаш питам къде копаят фосили или къде са си скрили андронния колайдер...

Място, където се оставят и намират книги, обявено е навсякъде ... започвам плахо да обяснявам по възможно най-елементарния начин.

Пффффф ми тъй къжети, илати да ви гу пукажъ!

Води ме до вратата и ми сочи с пръст скромно стелажче, на което се мъдрят разпилени куп флаери и една единствена нечитаема книга на английски, тип учебник. Оставих моите набързо и ловко, без да смущавам кипящия в заведението живот и се изнесох.

На тротоара прибират тонколоните от празничното мероприятие, което нито чух, нито видях по време на дългата ми разходка. Мирише на скара и дюнери. Жената в цветарския магазин се учуди, че си купувам цвете просто така, за вазата. Книжарниците пустеят, заведенията преливат. Облаци от букети, партийни знаменца (дори днес!) и балони - апотеоз на кича. Мъже по анцузи, шорти или прицвъкнали шкембенца и паласки в костюми, ученици в униформи и с отегчени физиономии, влачени в тълпата деца, омазани със сладолед, ръсещи пуканки... И невероятно количество нелепо изглеждащи жени, в бойните окраски на тежък вечерен грим и тоалети между бални и битпазарски, с платинета, вафли, кичури и други коафьорски изкуства в косите, пълен кич. Правя разлика между поддържаната и леко гримирана жена и крещящо, гротескно наплесканата. И за пореден път се убеждавам, че при нас дрехите и физиономията в сигнална окраска са почитан начин да те забележат и да покажеш статус и ниво. Докато навън това го правят само рускините и българките и си личат от километри.

Сетих за фризьорката ми. Сутринта минах да изпием по едно кафе и да си побъбрим, във време, когато обикновено скучае и чака първите клиенти. Днес беше в нервна криза и едва успя да ми отдели време за две изречения. Бяха я обсадили няколко нежни и крехки девойки, върху чиито глави плетеше сложни козунаци, кули и букли. Те нервничеха, защото бързали за маникюр, педикюр и гримьор. След всичките разкрасителни процедури за Голямата нощ от свежестта и младостта им няма да има и помен, но коя съм аз, че да им давам наклон?!

Препълни ми се душата днес с кич и кОлтура, чак прелива.

Честит празник!

Публикувано от Точка в 15:15

---

Още от както се появи по кината преди повече от десет години, аз съм върл фен на лентата на Пол Верховен, под чието име се мъдреше “По роман на Робърт Хайнлайн”. В продължение на много зими аз си мечтаех да се докосна до оригинала, да прочета книгата, която е вдъхновила тази епична продукция. Най-после, поради липсата на финанси, се реших да извърша това светотатство и да я прочета от Читанката. Колко заблуден съм бил само!
Първо ще започна с най-важното: Ако сте фенове на книгата (независимо дали харесвате филма или не), по-добре не четете това ревю! В него няма да прочетете много ласкави думи за любимата си книга. Ако все пак имате желание да ме псувате, моля продължете…
Признавам си, че това е едва вторият ми досег до творчеството на този автор, но не съм забравил и препоръчаните ми преди време “Странник в странна страна” и “Луната е наставница сурова”. Преди тотално да го отпиша, както направих с Дийн Кунц, мисля да се пробвам с поне една от двете, а може и двете, ако не са прекално… подобни на по-долу описаната.
“Звездните рейнджъри” на Робърт Хайнлайн е носителка на куп награди за научна фантастика и се счита за истинска класика в жанра. Предполагам, че за много хора е така. За мен обаче това беше една адски скучна и мудна книга. Но всичко по реда си. Спомням си как навремето четох едно интервю с Пол Верховен, в което той каза, че така и не е дочел книгата. Имаше нещо от сорта, че след първите 2-3 глави той се чувствал едновременно отегчен и депресиран. Много се чудих защо така. Сега вече знам!
Историята, доколкото такава може да се намери, е проста – Хуан “Джони” Рико е богато хлапе, което завършва гимназия и се записва за военна служба, напълно против волята на своите родители, които искат той да постъпи в хубав и скъп колеж. Започва неговата тежка и адски опасна тренировка като част от наземната пехота. По време на двете години, които тя трае, избухва война срещу така наречените Дървеници – насекомоподобни създания от друга планета, които искат да изтрепят човечеството. И точно когато смятате, че ще започне екшънът и Джони ще се изправи срещу буболечките, той постъпва отново в училище – този път за висши офицери, защото иска да гради военна кариера, а не само да отбие номера и да спечели правото да е гражданин.
Всъщност в това се изразява и цялата книга. От началото до края тя е една открита пропаганда на Хайнлайн и неговите идеи. Тук говорим за възгледите на автора за милитаристично управление, за сексистко отношение, за разделението на хората и техните права.
“Избирателното право днес е привилегия само на отслужилите ветерани”
Хората, които не са изкарали двете години военна подготовка нямат право да гласуват, да правят кариера в политиката и прочие. Но това право може да бъде придобито с много пот и кръв, а понякога и да Ви коства живота. Като цяло всяка сцена на бойни действия или тренировъчни такива в лагерите на пехотата се редува със сцена на задълбочен анализ (или по-скоро монолог, в който се излагат суровите факти и гледни точки) на строя на управление, на правата и задълженията на хората, на силата, която военните притежават. Всичко това би било интересно ако не съставляваше поне едно седемдесет процента от обема на книгата. Може и да преувеличавам, разбира се, но усещането е такова. Убеден съм, че ще има и хора, на които това ще им допадне, но аз просто не съм от тях. Исках да прочета книга, която има добре изградена история и хубаво подбрана фабула, а вместо това получих трактат, в който авторът просто излага вижданията си за политиката, без дори да успява да се обособи кой знае колко прецизно или убедително.
В тази книга има един и един главен герой само – Джони Рико. Всички останали се появяват и изчезват под формата на изречение.
“Дизи Флорз си докара белята”
“Ал Дженкинз си беше докарал белята, прикривайки нашето оттегляне. Отчето също бе загинало.”
За неразбралите, “да си докараш белята” значи да умреш. Общо взето всички герои “си докарваха белята” рано или късно, а читателят научаваше за това в началото на съответната глава по горе показания начин. Тъй като действието се развива от първо лице, е логично останалите да нямат особено значение, но тук нещата са направо ужасно безлични спрямо който и да е от другите персонажи. Ако не харесате Джони Рико и не почувствате неговия герой, просто забравете да си харесате който и да е друг, защото реално погледнато такива няма.
Друга тема, за която Хайнлайн е широко критикуван, е неговият сексизъм. Още в “Имението на Фарнъм” се усещаше, тук също не е по-слабо застъпен.
“съществува една много убедителна причина жените офицери от флотата да бъдат назначавани да служат в транспорта: това способства за укрепване духа на рейнджъра.”
Това е един от най-фрапантните примери, но има и други, просто не ми се рови сега. Не смятам да коментирам това, защото не разбирам кой знае колко, а и не ме вълнува. Само искам да спомена, че в книгата няма женски персонажи, за разлика от филма. Единствено Кармен Ибанез, но тя се появява в началото и за малко към края. Дизи Флорз, която във версията на Верховен без жена и влюбена в Рико, тук е мъж, и както споменах по-горе, си “намери белята”.
Признавам си, че наистина исках да харесам тази книга. Започнах я с много голям ентусиазъм, но той бързо беше потушен след първите няколко глави. Единственото нещо, което ми направи сравнително по-положително впечатление, е начинът, по който Хайнлайн описва подоготовката на пехотата и тяхното обучение. Тук нещата са сурови, тежки и много брутални (за разлика от филма, примерно, в който всичко изглеждаше едва ли не като детска игра). Всяка грешка се наказва жестоко, а читателят може да почувства болката и мизерията на тези младежи. Но само толкова. Също така насекомите са много по-добре описани от тези в кино версията, много по-добре структурирани и не толкова комично жалки (не че онези не ме кефят, но тези тук са къде по-добре). Идеята за костюмите също беше много яка (отново елемент, който липсва във филма), но сякаш не беше нужно чак толкова дълго, подробно и отегчително описание на цялостните му принцип на действие.
Наистина, опитах се… Не се получи. Все още няма да отписвам Хайнлайн, но съм на крачка. Пак казвам, ако тази книга имаше по-смислено структуриран сюжет и “проповедите” не бяха толкова дълги и обстоятелствени, сигурно щеше да е къде къде по-интересна.
Етикети: books, reading challenge 2012

THE MORGADIO SYSTEM IS AN IBERIC SYSTEM - THE DISINHERITED HAD TO EMIGRATE TO BRAZIL TO ARGENTINA TO FRANCE IN THIS LAST HALF CENTURY TO EARN THEIR LIVELIHOODS - AND THERE ARE MORE PEOPLE OUTSIDE THEIR VILLAGES IN PARIS OR IN RIO OR BUEÑOS AIRES THAN IN MORA OR IN MOURA OU IN SERTÃ OU NOUTRO VILLAREJO QUALQUER

THE INHERITANCE LAWS CREATE MANY CASES OF ILL FEELING

IN THE FAMILY BOSOM...MANY CHILDREN COMPETE FOR THE LAND LIKE THE IRISH

AND THE LAND IS MORE AND MORE SCARCE

SMUGGLING IS NORMAL IN ALL THE FRONTIER LANDS IS ACCEPTED

A NOVA MOEDA DA IDADE SEM GELO - SE O ÚLTIMO DEGELO SEPAROU A LIBRA ESTERLINA DA EUROPA POR ELEVAÇÃO DO NÍVEL MÉDIO OCEÂNICO A PRÓXIMA AFOGA A LIBRA DENTRO DA CITY COMO ACONTECEU AOS POVOS DOS PÂNTANOS DO QUE SE TORNARIA O MAR DO NORTE E O BÁLTICO E O CANAL DA MANCHA PROVAVELMENTE O MITO DO DILÚVIO VEM DOS SOBREVIVENTES DOS POVOS AFOGADOS POR ESSES METROS EXTRA DE ÁGUA QUE AFOGARAM UM A CINCO MILHÕES DE QUILÓMETROS QUADRADOS DE TERRA MAIS OU MENOS SECA E DESTRUIRAM A RETOMA ECONÓMICA EUROPEIA CIRCA TWELVE THOUSAND B.C.?

1. A ESPECIALIZAÇÃO DAS SOCIEDADES DO PALEOLÍTICO SUPERIOR E DO NEOLÍTICO INFERIOR TORNOU-SE INDISPENSÁVEL AO TOTAL APROVEITAMENTO DOS RECURSOS NESSE MUNDO PÓS DILÚVIO A MOEDA DE TROCA COMEÇA A TORNAR-SE REGIONAL E MESMO INTER-CONTINENTAL É O CASO DO SILEX ESCANDINAVO E DOS PÓRFIROS DO URAL E DO ÂMBAR DA SAMMLÂNDIA E OVIAMENTE ADMITO-O DO BACALHAU DA NORUEGA E DAS COMUNIDADES LITORAIS ESPECIALIZADAS NA CAÇA DE MAMIFEROS MARINHOS E ARDÓSIA DE OLONETZ ....
   NO money in metalic or paper form are  accepted by some societies, some rather prefer blondes, black virgins, cow's, sacred cows and other pecunia, some put salt in their savings and some prefer blood, put in some fidutiary bloodmoney please
   Anonymous It think you should really write a post on the debate exogenous vs endogenous money.
    All these bank discussions about it were just confusing. Need our endogenous money? 
   just buy a 3-D printer 
2. 1. 
      JÁ OS MAGLEMOSENSES FROM MAGLEMOSE THE GREAT MOSS OU MUSGO ...MUSCI...CHAMADO ASSI DEVIDO às grandes camadas de turfa que cobriam os líticos utensílios em Mullerup Zeland descobriram provavelmente a 1ª substância económica feita pelo Homo sap...The Glue
      a cola ...fabricavam cola aquecendo casca de bétula há 6000 anos antes deste dia ...se bem que a tinta também se possa considerar uma produção industrial pra maquilhagem dos caçadores de pau feito ...olha o mamute..

      Glue is a coin in the Maglemossian society
   2. is the coin that binds the society of 4,000 B.C.
      
      SILEX IN scandinavia and salty cod-fish as Norwegian currency in the same period
      
      and slate and flint from Olonetz and Porphyry Stone from the Ural region
      
      and that are the coins of the stone age ...and Ambar from SAMMLAND

   PARA MANTER UMA INDÚSTRIA DE ARMAMENTO SEJA EM SÍLEX SEJA DE ORIGEM METALÚRGICA 
3. É NECESSÁRIO UMA MOEDA DE TROCA PARA TER ESPECIALISTAS QUE NECESSITAM DE UMA RESERVA ALIMENTAR PARA SE DEDICAREM ÁS SUAS ARTES 
4. PARA O FERREIRO OU PARAO LAPIDADOR DE SILEX TEM DE HAVER UM COMERCIANTE QUE VIAJA PARA VENDER

OS PRODUTOS DESTES ESPECIALISTAS DA IDADE DA PEDRA OU DA DOS METAIS TANTO FAZ...

O COMERCIANTE VIAJA COM OS PRODUTOS MAS TEM DE OFERECER ALGO COMO DIREITO DE PASSAGEM

POR UMA SOCIEDADE ALTAMENTE TERRITORIAL E COM TERRENOS DE CAÇA OU DE AGRICULTURA E PASTAGEM

BASTANTE MARCADOS NUM MUNDO ONDE A ESCASSEZ DE PROTEÍNA É CÍCLICA DIRIA MESMO MAIS

É SAZONAL .....

TERIA DE HAVER UM LUCRO ALIMENTAR OU PROTEÍCO QUE ENCORAJASSE ESTA ESPECIALIZAÇÃO

JÁ NO EGIPTO SE IMOLAVAM ARTÍFICES CANTEIROS E BARBEIROS PARA SEGUIREM O FARAÓ NO ALÉM

A ESPECIALIZAÇÃO É PORTANTO UM RISCO

E SÓ ARRISCA QUEM É ÁVIDO PELO LUCRO

OU QUEM É MALUCO NO FUNDO HÁ POUCA DIFERENÇA 

WAR RUMORS - RUSSIA IS ATTACKING THE UKRANIAN'S ? RUSSIA WE WERE TOLD WAS EXTENDING HER CONQUESTS IN CENTRAL EUROPE ...HAD WE MADE NO CONQUESTS IN EUROPA?

IT WAS TRUE THAT THE WARS ARE MADE BY RADICALS AND RADICALS

 KILL THOUSANDS OF POOR CREATURES FOR THE SAKE OF POWER ...

ELECTRIC POWER OR POLITIC POWER IT'S THE SAME POWER...

people clamoured for ministers, on both sides, having ceased 
to regard themselves as more than the instruments of the 
people's wishes. 

It was true that they were Radicals, and 
that the Radicals, till their turn of power came, had professed 
to hate war ; that they had denounced Lord Beaconsfield, and 
turned him out of office, for the jingoism which they were now 
adopting. But after we had seen them reddening the sands of 
Africa with the blood of tens of thousands of poor creatures 
who had been killed without a scruple to escape an adverse 
vote in the House of Commons, one could not deny that even 
they, or at least the politicians among them, might be willing, 
for the same object, to kill as many more in Asia. 

But why were the people themselves so eager ? Not one 
in a thousand of them could pretend that he had studied the 
question, and was satisfied that only a war could save our 
Indian Empire. Danger to the empire might be the excuse ; 

it could not be the motive. I began to think that Lord 

must have been right when he said to me : ' The reason why 
the English wish to fight Russia is that they enjoy fighting, 
and Russia is the only one of the Great Powers with whom 
they could fight with the slightest hope of a favourable result.' 
Prudent persons, before they undertake any important enter- 
prise, balance the result to be gained with the cost of gaining 
it. A war set going with Russia under the existing conditions 
would continue either till Russia was exhausted and fell to 
pieces in revolution ; or, if we were the unsuccessful party 
as it was at least possible that we might be till there was 
another rebellion in India. Either alternative promised in- 
calculable misery to millions of the human race ; yet we, who 
could not manage our own South Africa, who were letting 
Ireland slip from us, as wanting strength or wanting courage 
to hold it, were preparing with a light heart to carry fire and 
sword into the ends of the earth. 

Russia, we were told, was extending her conquests in Central 
Asia. Had we made no conquests in Asia ?

 Russia's Asiatic 
subjects, counted altogether, do not exceed thirty millions. 
The Empress of India has two hundred and fifty millions. 
Russia was attacking the Afghans.

 Had we never attacked the Afghans ?

 Russia was a danger to the Indian Empire. 
She might encourage disaffection there, and if she could she 
would. How could we know that she would ? and if she did, 
might she not plead our own example : only seven years ago 
we had formed a deliberate plan to stir up a revolt in Turkestan 1 
We satisfy ourselves that when we do these things it is for the 
good of mankind, but that when others do them it is wicked 
and not to be permitted. Such a plea as this will hardly pass 
current in the intercourse of nations. For myself, I thought 
that the war now so clamoured for would be a wicked war, 
and I clung to my conviction that our better genius would 
somehow keep us out of it. The greatest fool in the House 
of Commons, if left to himself and to his own small under- 
standing, would steer the ship of the State better than the 
galaxy of genius had done which formed Mr. Gladstone's Ad- 
ministration ; but even they, I trusted, would still keep us clear 
of this fresh disaster. 

JAIPUR - FROM JESTING PILATE -HUXLEY - I SHOULD SEND FIVE RUPEES TO GET THE DETAILS OF THE ADULTERY CURE ...SO MUCH CHEAPER THAN DIVORCE

AT JAIPUR we were fortunate in having an introduction to one of the 
great thakurs of the State. He was a mighty landholder, the owner of 
twenty villages with populations ranging from five hundred to as many 
thousands, a feudal lord who paid for his fief (until, a year or two ago, 
a somewhat simpler and more modern system of tenure was introduced) 
by contributing to the State army one hundred and fifty armed and 
mounted men. This nobleman was kind enough to place his elephant at 
our disposal. 

It was a superb and particularly lofty specimen, with gold-mounted 
tusks; ate two hundredweight of food a day and must have cost at least 
six hundred a year to keep. An expensive pet. But" for a man in the 
thakur's position, we gathered, indispensable, a necessity. Pachyderms in 
Rajputana are what glass coaches were in Europe a century and a half 
ago essential luxuries. 

The thakur was a charming and cultured man, hospitably kind as only 
Indians can be. But at the risk of seeming ungrateful, I must confess 
that, of all the animals I have ever ridden, the elephant is the most 
uncomfortable mount. On the level, it is true, the motion is not too 
bad. One seems to be riding on a small chronic earthquake; that is all. 
The earthquake becomes more disquieting when the beast begins to 
climb. But when it goes downhill, it is like the end of the world. The 
animal descends very slowly and with an infinite caution, planting one 
huge foot deliberately before the other, and giving you time between 
each calculated step to anticipate the next convulsive spasm of movement 
a spasm that seems to loosen from its place every organ in the rider's 
body, that twists the spine, that wrenches all the separate muscles of 
the loins and thorax. The hills round Jaipur are not very high. Fortu- 
nately; for by the end of the three or four hundred feet of our climbing 
and descending, we had almost reached the limits of our endurance. I 
returned full of admiration for Hannibal. He crossed the Alps on an 
elephant. 

We made two expeditions with the pachyderm; one over a rocky 



pass entailing, there and back, two climbs and two sickening descents 
to the tanks and ruined temples of Galta, and one to the deserted 
palaces of Amber. Emerging from the palace precincts I record the 
trivial and all too homely incident, because it set me mournfully reflect- 
ing about the cosmos our monster halted and, with its usual delibera- 
tion, relieved nature, portentously. Hardly, the operation over, had it 
resumed its march when an old woman who had been standing at the 
door of a hovel among the ruins, expectantly waiting we had wondered 
for what darted forward and fairly threw herself on the mound of 
steaming excrement. There was fuel here, I suppose, for a week's cooking. 
"Salaam, Maharaj," she called up to us, bestowing in her gratitude the 
most opulent title she could lay her tongue to. Our passage had been 
to her like a sudden and unexpected fall of manna. She thanked us; she 
blessed the great and charitable Jumbo for his Gargantuan bounty. 

Our earthquake lurched on. I thought of the scores of millions of 
human beings to whom the passage of an unconstipated elephant seems 
a godsend, a stroke of enormous good luck. The thought depressed me. 
Why are we here, men and women, eighteen hundred millions of us, 
on this remarkable and perhaps unique planet? To what end? Is it to go 
about looking for dung cow dung, horse dung, the enormous and 
princely excrement of elephants? Evidently it is for a good many of 
us, at any rate. It seemed an inadequate reason, I thought, for our being 
here immortal souls, first cousins of the angels, own brothers of Buddha 
and Mozart and Sir Isaac Newton. 

But a little while later I saw that I was wrong to let the consideration 
depress me. If it depressed me, that was only because I looked at the 
whole matter from the wrong end, so to speak. In painting my mental 
picture of the dung-searchers I had filled my foreground with the figures 
of Sir Isaac Newton and the rest of them. These, I perceived, should 
have been relegated to the remote background and the foreground should 
have been filled with cows and elephants. The picture so arranged, I 
should have been able to form a more philosophical and proportionable 
estimate of the dung-searchers. For I should have seen at a glance how 
vastly superior were their activities to those of the animal producers of 
dung in the foreground. The philosophical Martian would admire the 
dung-searchers for having discovered a use for dung; no other animal, 
he would point out, has had the wit to do more than manufacture it. 

We are not Martians and our training makes us reluctant to think of 
ourselves as animals. Nobody inquires why cows and elephants inhabit 
the world. There is as little reason why we should be here, eating, drink- 
ing, sleeping and in the intervals reading metaphysics, saying prayers, 



CAWNPORE  

or collecting dung. We are here, that is all; and like other animals we 
do what our native capacities and our environment permit of our doing. 
Our achievement, when we compare it with that of cows and elephants, 
is remarkable. They automatically make dung; we collect it and turn it 
into fuel. It is not something to be depressed about; it is something to 
be proud of. Still, in spite of the consolations of philosophy, I remained 
pensive. 



Cawnpore 

From Jesting Pilate 

FROM its advertisements much may be learned of a nation's character 
and habits of thought. The following brief anthology of Indian adver- 
tisements is compiled from newspapers, magazines, medical catalogues, 
and the like. Several of the most characteristic specimens are taken from 
the Cawnpore Congress Guide, an official publication intended for the 
use of delegates and interested visitors. It is with one of these appeals 
to India's most enlightened public that I make a beginning. 

Beget a son and Be Happy by using the SON BIRTH PILLS, 
my special secret Hindu Shastrick preparation, according to direc- 
tions. Ladies who have given birth to daughters only WILL SURELY 
HAVE SONS NEXT, and those who have sons MUST HAVE MALE ISSUES 
ONCE AGAIN by the Grace of God. Fortunate persons desirous of 
begetting sons are bringing this marvelous Something into use for 
brightening their dark homes and making their lives worth their 
living. It is very efficacious and knows no failure. Self-praise is no 
recommendation. Try and be convinced. But if you apply, mention- 
ing this publication, with full history of your case, along with a con- 
sultation fee ot Rupees Ten (Foreign one guinea) only giving your 
"Word of Honor" to give me a SUITABLE REWARD (naming the 
amount) according to your means and position in life, just on the 
accomplishment of your desire in due course of time, you can have 
the same Free, ABSOLUTELY FREE. Act immediately, for this FREE 
OFFER may not remain open indefinitely. 

Here are some pleasing Hair-oil advertisements from various sources: 



Dr. *s Scented Almond Oil. Best preparation to be used as 

hair oil for men who do mental work. The effects of almond oil on 
brain are known to everybody. 

Jabukusum is a pure vegetable oil, to which medicinal ingredients 
and the perfume have been added to prevent all affectations (sic) of 
the hair and the brain. 

There are several panaceas on the Indian market. There is, for exam- 
ple, Sidda Kalpa Makaradhwaja which "is a sure and infallible specific 
for all Diseases, and it never fails to effect a satisfactory cure in the 
patient, be his ailment whatever it may. Among the various diseases 
amenable to its administration, to state a few, are the following: Debility, 
general or nervous, including Nervous Prostration, due to whatever cause, 
Loss of Memory, Giddiness and Insanity . . . Asthma and Consumption, 
all stomach troubles . . . Cholera ... all Kidney and Bladder Troubles 
... all Acute and Chronic Venereal Diseases . . . Leprosy of all kinds, 
White, Black, Red, etc. . . . Rheumatism, Paralysis, Epilepsy . . . Hysteria, 
Sterility . . . and all Fevers, including Malaria, Pneumonia, Influenza, 
and such other poisonous ones." 

Not a bad medicine, but I prefer the "Infallible Cure for Incurable 
Diseases, Habits, and Defects'* advertised in the Cawnpore Guide. The 
announcement runs as follows: 

I have discovered the natural system of cure for all diseases, 
habits, defects, failings, etc., without the use of deleterious and 
pernicious drugs or medicines. Being Scientific, it is absolutely safe, 
simple, painless, pleasant, rapid, and infallible. Diseases like hysteria, 
epilepsy, rheumatism, loss of memory, paralysis, insanity and mania; 
addiction to smoking, opium, drink etc.; impotence, sterility, adultery, 
and the like can be radically cured duly by My System. Come to me 
after everyone else has failed to do you good. I guarantee a cure in 
every case undertaken. Every case needs to be treated on its special 
merits, and so applicants should furnish me with the complete history 
of the health of the patient and general occupation from birth, height, 
measurement over chest or bust, waist and hips, and a photograph 
with as little dress on as possible, along with a consultation fee of 
Rupees Five, without which no replies can be sent. 

If the buying of a postal order were not so insuperable a nuisance, I 
should send five rupees to get the details of the adultery cure. So much 
cheaper than divorce.